Да, дами и господа, пак си зарязах блога, просто реших, че няма особен смисъл...Хайде пак ще опитам, все пак ще започвам в ново училище, все ще имам неща за разправяне.
Още не ми е мъчно за стария клас, дали скоро и мен ще ме обхване носталгия? Как се прибирах с другарчето и обсъждахме по пътя философски теми(относително), как тичахме към училище, закъснели за пореден път и заобикаляхме високите блокове, защото там вятърът беше толкова силен, че постоянно си чупехме чадърите...не толкова стари времена, но все пак е време за нещо ново...
Мислех си дали да не публикувам няколко снимки, но наистина на всички изглеждаме като пълни идиоти(защо ли?)
Затова пък днес се видях с хората от школата ми, там пък колко носталгия има. Тиранията на Иванови сплотява. Весело беше да се разходим до там и да си тръгнем, когато поискаме, а не когато ни пуснат, както и да дразним седмокласниците...Защо използвам толкова многоточия? Обикновено успявам да си завърша мислите(...)
Както и да е, готвя се за новата година и гледам да не очаквам нищо, вече съвсем съм се наплашила. Ако очаквам нещо супер, ще остана разочарована, но не искам да се тровя с песимизъм. Наистина да не знаеш какво да очакваш, пък аз не обичам изненадите.
ПП: пак нови опции в блогър, какви са тези етикети, под ягодите!? Добреее, ЧАДЪР, happy?
ПП2: Егати тъпата картинка сложих, не е истина...не, всъщност истина си е...
1 comment:
Пиши бе, много е разпускащо. :) Блоговете разтоварват.
Post a Comment