Ensueňo imposible

Доста теми за любимото ми блогче ми хрумват, но повечето са наистина зле...и все пак най-сетне реших да споделя една от тях.
Ensueňo imposible или невъзможни мечти - термин, който измъдрих. Може би да разясня какво е родил иначеизключителнонормалниямиибезотклонениямозък? Това са онези мечти, блянове, надежди, отнасяния, мигове на идиотизъм, които са по-лични и по-отличителни от всичко друго. Когато просто сядаш и се зарявяш в най-съкровените желания, които никога не би казал/а, защото ще те помислят за луд/а, въпреки че всеки си има такива. Малки мечти, които не забравяш, не заличаваш, а оставяш малко място за тях, за да си ги спомниш, когато имаш нужда. Естествено знаеш, че са напълно и безвъзвратно невъзможни, каквото и колкото да ти се иска. И въпреки това си се надяваш, някъде вътре в себе си, където прагматизмът още не е достигнал. Казваш си "Ами ако стане?" и продължаваш напред с усмивка, защото имаш една съвсем мъничка, бегла надеждица, но пък никой не може да ти я вземе, защото никой не знае за нея...
Всичко се променя, но невзрачната мечта си остава, може би забравена за известно време, но тя си е там, чака да се сетиш за нея и да се почувства още по-специална...и нищо няма значение...
Не, не вярваш в глупости, чудеса и невъзможни вълшебства...но в сърцето ти винаги има място за една глупава, вълшебна и напълно невъзможна мечта, нали?
ПП: влюбих се в този шрифт