Един край на една крайна седмица

Не, сериозно, мразя хората. Случвало ми се е да ми напомнят, че аз също съм човек. Мерси, предположих, след като родителите ми са човеци. Така е, и това не ми пречи отвреме-навреме да съм толкова отчаяна(и отвратена) от тях, че ако не да ги мразя, то сериозно да не ги понасям.
Не обичам да конкретизирам, тъй като и без това рядко при мен някаква реакция е предизвикана от нещо конкретно - по-скоро някакъв период, наблюдения, стечение на обстоятелства. Просто се чудя не останаха ли нормални хора на тоя свят...вече имам чувството, че с никого не мога да говоря нормално. Всичките ми най-добри приятелки, които познавам от адски много време и с които винаги сме били близки, са не залитнали, а направо паднали в разни посоки...как е възможно всички да живеем в толкова различни светове? Ако не беше уважението към старото приятелство и донякъде аз като някакво бързо засъхващо лепило-съединител трите нямаше да имат почти нищо общо по между си. А аз се провалям все по-брутално в опитите си да намеря нови приятели, с които наистина да мога да си говоря и да ме разбират поне малко(понеже и аз не се разбирам напълно). Ама не. Или на тоя свят не са останали нормални хора, или аз съм невероятно ненормална в своята нормалност(или в своята ненормалност, оплетох се вече). Май вече ми е време за смяна на ника Equally different, очевидно съм паднала от някоя друга планета(незнайно колко пъти) или пък съдбата ми е да стана убийца на вампири( вади колове от дамската чанта и се оглежда подозрително). Ху ноус, ху кеърс...
Както и да е, просто реших, че ако взема да си излея всичко това от главата върху клавиатурата и съответно върху бялото прозорче на блогър ще ми олекне малко. Не ми.
Сама не знам как успях да затъна във всичката тая простотия...и как ще изляза от нея, по-интересното. Хрумва ми наум изполването на мноооого дълги думи и словосъчетания като словосъчетание, параскеводекатрияфобия, антропоморфна персонофикация(все не се сещам как да го вметна в изречение, дем ит!) и пространство-времеви континуум. Дамз, това може и да помогне. Гууд. Сега да си избера божество, в което вярвам, и да посветя живота си на него? Не, лоша идея. Ще си купя летяща метла! Това ще да е решението! Веднага ще ме приберат в онази приятна белееща се сграда на 4 км от центъра на София.
Ура! Would you want to come with me?