ТРИЛОГИЯ ЗА БАРТИМЕУС Портата на Птолемей

Обещах, че ще напиша нещо кратко и за третата книга и след дълго премисляне открих, че нямам идея какво.
Действието се развива тотално неочаквано в съвсем друга посока, която ми беше малко странна, но все пак наистина оригинална. Наистина ми хареса частта с Птолемей и доверието, както и нещата, които се разкриват за Другото място, но има извесни противоречия в отделните книги - в първата духовете имаха някакви ужасяващи форми на другото място, в третата там те нямат никаква форма. Третия роман ми се струва доста по-задълбочен и малко философски, доста по-мрачен, а финалът беше...всичко друго, но не и happy end, което беше най-доброто, което е можел да направи Джонатан Страуд. И в крайна сметка краят не предлага цялото и чисто разрешение, което се търси в поредицата още от самото начало - свободата за обикновените хора, ограничане на властта на магьосниците, освобождаване на робите от Другото място. Добър момент беше с невероятната борба на Натаниел с новата му самоличност - Джон Мандрейк(магьосниците приемат друго име като навършат определена възраст, а рожденото им не се използва и е опасно ако някой враг го научи). Беше...уникално.
За мен авторът заслужава отвсякъде признанието с тази поредица. Единственият й недостатък е по-скоро в първата книга, защото звучи някак си по-детински и наивно, но пък това напълно изчезва в последната.